Latest topics
» † Serch list †
Пет Яну 13, 2017 3:45 pm by Miss. Death ♥

» ▬save a face
Пет Яну 13, 2017 3:30 pm by Evelyn

» R3 303: Ares Pride
Чет Яну 12, 2017 11:46 pm by моли.

» I saw madness in his eyes.
Чет Яну 12, 2017 11:41 pm by моли.

» R3 302: Basil Nigma
Чет Яну 12, 2017 11:16 pm by моли.

» R3 301: Katalina Baltimore
Чет Яну 12, 2017 11:15 pm by моли.

» ▬разпределение на болничните стаи
Чет Яну 12, 2017 11:12 pm by basil

» How can someone with angel eyes can be worst then the devil - Miss. Death ♥
Чет Яну 12, 2017 11:08 pm by моли.

» you can scream now if you want.|b. nigma
Чет Яну 12, 2017 10:47 pm by basil


I saw madness in his eyes.

Go down

I saw madness in his eyes.

Писане by Ares Pride on Чет Яну 12, 2017 11:29 pm

name: Ares Pride
age: 27
birthday: 25th of July
race: swedish
type: patient (R3)
hospitalized for: playing with fire
fc: Bill Skarsgård

Седеше съвсем спокойно на единия край на леглото, докато очите му внимателно попиваха всеки малък детайл от тъмната стая. В единия ъгъл светеше съвсем слабо една малка нощна лампа, която бе оставена върху отрупаното бюро. Той старателно се опитваше да различи нещата върху му, ала единственото, което успяваше да види, бе множеството от папки, разхвърляни навсякъде. Под тях се криеха милиони листове с няколко химикалки, ала очите му търсеха нещо друго. Имаше чувството, че хиляди очи наблюдаваха движенията на погледа му, макар и самият той да знаеше, че в стаята имаше само още едно присъствие, освен неговото. Неистово се опитваше да чуе дишането ѝ, докато тишината сякаш превземаше самия него. Знаеше, че е зад него; можеше дори да разбере какво се криеше в мислите ѝ, ала все пак продължаваше да мълчи. Рядко говореше, не обичаше да го прави дори и в моментите, когато знаеше, че трябваше да каже нещо. Мълчеше, защото знаеше, че тя щеше да проговори. Рано или късно любопитството щеше да превземе и най-малката частица от нея, ала дори и тогава нямаше да задоволи това желание у нея.
Тишината бе продължила още няколко минути, през които очите му продължаваха да оглеждат пространството около него. Имаше огромен прозорец в другия край на стаята, от който се разкриваше наистина прекрасна гледка към града. Рядко си позволяваше да обърне внимание на всичките светлинки, обсипали тъмния град, ала в такива моменти се опитваше да се наслади изцяло. Едва тогава момичето зад него се размърда и той усети как се приближи към него. Бе се изправила и сега почти можеше да усети дъха ѝ върху кожата си. Топъл, съвсем приятен дъх, който създаваше студени тръпки по тялото му, ала това не му пречеше. Извъртя съвсем леко главата си, за да успее да види лицето ѝ, когато усети как тя повдигна едната си ръка. Миг по-късно пръстът ѝ се плъзна по гърба му. Знаеше.. Знаеше, че изучаваше белезите му. Знаеше, че почти успяваше да ги докосне, твърде изплашена, че можеше да направи нещо погрешно. Знаеше, че тя искаше да научи повече за тях. Знаеше толкова много неща за нея, а тя знаеше толкова малко за него.
Той отново отмести погледа си към прозореца, докато тя продължи да прокарва пръст по огромните белези, които украсяваха гърба му. Никога не се бе опитвал да ги прикрие; за него бяха нещо, с което можеше да се гордее, ала малко хора можеха да приемат тези неща като него. Малко хора успяваха да не зададат въпрос, твърде увлечени от начина, по който обгръщаха почти целия му гръб. И макар твърде рядко да си позволяваше да разкаже откъде се бяха появили, той обичаше да слуша милионите въпроси, които се сипеха един след друг.
- Боли ли те? – бе първият, който тя зададе. Едва след това се осмели да ги изучи по-добре и се приближи още повече към него.
- Не – шепотът му се разнесе съвсем тихо из стаята, докато на лицето му се появи нежна усмивка. Не го болеше, никога не го бе и боляло. Единственото, което успяваше тя да направи, бе да предизвика спомените у него, които обладаха изцяло съзнанието му. Той се отмести назад, обхвана кръста ѝ с двете си ръце и я остави да легне на леглото. Няколко секунди по-късно той вече се намираше до нея и обгръщаше тялото ѝ с ръце. Целуна нежно челото ѝ, като че да ѝ покаже, че нямаше смисъл да задава повече въпроси, а след това я изчака да затвори очи.
Отминаха няколко минути, в които той просто стоеше и гледаше в нищото. Дишаше тежко, сякаш се подготвяше за нещо, ала когато осъзна, че тишината бе единственото, което ги обгръщаше, той отпусна главата си назад и затвори очи. Но тъмнината не бе онази, която го посрещна. Бяха милиони пламъци, които обхвана тялото му. Имаше усещането, че белезите по гърба му започваха да пулсират, докато огънят не му оставяше и сантиметър пространство. Можеше да се закълне, че бяха реални. Можеше да се закълне, че бяха истински, защото почти усещаше как пламъците докосваха грубо кожата му. Спомените бяха толкова ярки, толкова реални, че се наложи да отвори очи, за да се увери, че всичко бе просто в съзнанието му. Рядко успяваше да различи реалното от онова, което се криеше в съзнанието му, ала той все пак откриваше силата си в пламъците.
- Арес.. – прошепна момичето, вдигайки поглед към него. – Красиви са – и той знаеше, че говореше за белезите. Защото те бяха негови. Бяха доказателството за онова, което бе сторил.

1. семейството му е умряло в пожар.
2. доста по-късно се разбира, че пожарът е бил дело на Арес.
3. след щателно разследване установяват, че Арес е виновен и за останалите пожари в града, в който живее.
4. след разпита с господин Прайд разбират и че неговите пожари не са просто следствие от пиромания. Той си мисли, че може да контролира огъня. Затова решават да го пратят в Брайърклиф.


Ако може, да ми промените името на Ares Pride.

_________________
might go to hell and there ain't no stopping
close my eyes and then cross my arms, let me be with the stars
 
avatar
Ares Pride

Брой мнения : 1
Join date : 12.01.2017

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: I saw madness in his eyes.

Писане by моли. on Чет Яну 12, 2017 11:41 pm

accepted!
Невероятен герой! <33

_________________

dark and silent and complete. i found freedom.
avatar
моли.
Admin

Брой мнения : 51
Join date : 25.12.2016

Вижте профила на потребителя http://perdition.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите